Особености на конвекторното отопление

   Средство за пренасяне на топлината е въздухът в помещението термично завихряне с вдигане на домашен прах
стените са по-студени от въздуха
влагата на въздуха кондензира по студените стени
топлинни загуби при проветряване посредством загуба на топлоносителя.

Студени и влажни стени при конвекторното отопление

При конвекторното отопление топлинната енергия се предава на въздуха в помещението. Затопленият въздух се издига нагоре, нахлува студен въздух и в помещението се получава едно завихряне на въздуха. При движението си въздухът отдава част от енергията на стените, таваните и подовете.

   Топлият въздух е носител на голям процент влажност. Основен признак на конвекторното отопление е това, че стените са по-студени от въздуха. По по-студените стени влагата от въздуха може да образува конденз.



При минимална вентилация – съгл. изискванията на Наредбата за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради – това може да доведе до влажни стени, образуване на плесен и строителни щети. Чрез завихрянето на топлия въздух обаче се раздвижва и домашният прах, което може да създаде проблеми за хората, страдащи от един от най-разпространените видове алергии – тази, към домашния прах.

Малко повече за технологията за отопляване – ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЕНЕРГИЯ Е ТОПЛИНА!

   Нарастващата експлоатация на природните ресурси изисква повече внимание към разумното използване на енергията. Тук наред с енергоспестяващото строителство се отнася също така и икономичното отопление.
С цел занижаване на енергийните загуби се препоръчва изграждането на отоплителни инсталации, които са по-изгодни като материални разходи, инсталация и потребление на електроенергия.

   Мерките за енергоспестяване включват също така многократното използване на електроенергията чрез възвръщане (повторно излъчване) на топлина.

   Електроенергията е топлина. Лампата с нажежаема жичка от десетилетия доказва това. Всяка електрическа крушка, всеки домакински уред ползва тази електроенергия за своите цели, а неизползваната енергия отдава по-нататък за затопляне на помещението. Според проф. Трюмпер и инж. Хайн от университета в Дортмунд до 50% от топлината, отдадена от домакинските уреди, се предоставя за отопление.

   И така всички домакински уреди допринасят за затопляне на помещението. Следователно е близко до ума, че за покриване на нуждата от остатъчна топлина можем да получаваме липсващата енергия от същия източник = електрическия ток. С електроенергия коефициентът на използване на отоплението е 100% .

   Oтоплението не значи нищо друго освен да се възстановят топлинните загуби. Колкото по-малки са топлинните загуби, толкова по-малко мощен източник на топлина ще е необходим. При отоплението трябва да се използва всяка неоползотворена топлина (топлината на домакинските уреди, топлоотдаване на човек, осветление, слънчевата светлина).

   При оборудването на едно стредно статистическо домакинство се инсталират мощности, които най-често възлизат на около 25 kW. Само около 25% обаче натоварват мрежата, т.е. в инсталираната мощност има още голям резерв, който може да бъде използван. Строителният предприемач трябва само да инсталира допълнително двойнотарифен електромер и си спестява разходите за включване към газова инсталация или - в случай на отопляване с течно гориво - разходите за избено помещение, резервоар, коминочистач, поддръжка и т.н.

Мраморното отопление CLASSIC-therm отговаря на всички изисквания, на които трябва да отговаря една модерна отоплителна система:

- ниска инсталирана мощност
- всяко помещение може да се отоплява отделно от   останалите
- коефициентът на използване 100%
- лъчистата топлина създава здравословен   микроклимат
- лесен и бърз монтаж
- поддръжка не се изисква
- никакви режийни разходи
- заема малка площ
- красив дизайн
- гаранция 5 години

Спектър на излъчване

   Топлинното излъчване е излъчване в инфрачервения спектър, което при попадане върху твърди тела се възприема като топлина.

   От милиони години слънцето топли Земята с приятно лъчение.

   До 84% от лъчистата енергия, доставена на Земята, напуска земната повърхност отново под същата форма. От остатъка около 14% се изразходват за изпаряване и само 2% за затопляне на въздуха и почвата.

   Както атмосферата, така и почвата и морската повърхност изпускат инфрачервени лъчи, които зависят на първо място от повърхностната им температура.
   Целият спектър на атмосферното лъчение на слънцето представлява електромагнитни вълни, част от които са инфрачервени.

   Дължина на вълните:
по-малка от 0.38 μm - ултравиолетова (слънчев загар)
от 0.38 до 0.78 μm - видима светлина
по-голяма от 0.78 μm - инфрачервена (топлина)

   Мерната единица е μm, 1 μm = 10-6 m

Някои основни положения от електротехниката

   Между заряди с противоположен знак действат на сили, които се стремят към уравновесяване. И така, ако положителният и отрицателният полюс се свържат с електропроводим материал, то електронният градиент между двата полюса, наричан още градиент на потенциала или електродвижеща сила, привежда в движение електроните в този материал. Вместо електродвижеща сила се използва терминът електрическо напрежение (V).

   Електрическото напрежение е причината за електрическия ток.

   Електрическият заряд, който протича през напречното сечение на проводник за единица време, се нарича сила на тока, а мерната единица за него е ампер (А).

   Ако под влияние на напрежението електроните (количество електричество) се движат, се извършва работа, аналогично на механичното движение.

   Единицата за електрическата работа е ватсекунда (Ws). За ватсекундата е установено освен това и специалното име Джаул (J). Електротехниката обаче най-често борави с термина ватсекунда, респ. с киловатчас (kWh).

I = P : U напр. 1200 W : 230 V = 5,22 А

Определяне потреблението на ток от система за отопление

P = U x I; напр. 230 V х 4,6 А = 1058 W

   Тук означенията са:

Р - мощност във ватове (W)
U - напрежение във волтове (V)
I - сила на тока в ампери (А)

Понятия

Водонагреватели

   При водонагревателите различаваме открити (безнапорни) уреди и закрити уреди. Съществува разграничение между локални инсталации (отделни уреди) и централни инсталации (снабдяване с гореща вода чрез един уред).

   Водохранилищата имат топлоизолация около вътрешния резервоар. Така в тях може да се съхранява гореща вода за по-дълго време. Има множество конструктивни изпълнения на водохранилища.

    Бойлерите нямат топлоизолация и те не могат да съхраняват гореща вода за по-дълго време.

   Проточните водонагреватели нагряват подаваната студена вода по време на ползването й. Токът за отопление може да се регулира чрез топлина или водно налягане. За по-голяма сигурност проточните водонагреватели под налягане често имат два прекъсвача, напр. температурен регулатор и струен прекъсвач. По този начин се предотвратява достигането на твърде висока температура, дори и когато не постъпва вода.

   Електрическата инсталирана мощност може да възлиза на 18 kW до 27 kW.

   Ниските енергийни разходи се постигат с електронни проточни водонагреватели. Те могат да се използват също така в комбинация със слънчеви инсталации.

   Проточните водонагреватели имат големи инсталирани мощности и по тази причина могат да се свързват към мрежата само с разрешението на електроснабдителното предприятие!

Променливи полета

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПРОМЕНЛИВИ ПОЛЕТА

   Електрическите променливи полета възникват благодарение на електрическите променливи (синусоидални) напрежения във всички инсталации, кабели, уреди, контактни и разпределителни кутии за захранване от мрежата, дори когато не протича електрически ток, тоест, когато не са включени никакви консуматори на ток.

   Напрегнатостта на електрическите променливи полета се дава във волт на метър (V/m). Напрегнатостта на полето нараства или намалява в зависимост от големината на напрежението, от свойствата на обкръжаващата среда, проводимостта на общата кубатура на сградата (по външни размери) и въздуха, разположението на кабели и уреди един спрямо друг, от техническото качество, качеството на заземяването, от факта, дали и в каква степен добре са екранирани, респ. изолирани кабелите и уредите и дали са обезопасени посредством наличието на достатъчно разстояние. Всяко поле намалява бързо с увеличаване на разстоянието.

   Нашето тяло приема електрическите променливи полета като антена и затова се намира “под напрежение”, особено тогава, когато е изолирано от земята, напр. в леглото или върху изолирани подове. Електрическите променливи полета предизвикват в телата изкуствени вихрови токове, магнитни полета, обусловени от протичащия ток и промяна на заряда.

МАГНИТНИ ПРОМЕНЛИВИ ПОЛЕТА

   Магнитните променливи полета възникват благодарение на протичащия променлив електрически ток в инсталации, кабели, уреди, трансформатори, двигатели, машини, лампи, бобини, винаги когато са включени консуматори.

   Напрегнатостта на тези магнитни променливи полета се дава в ампер на метър (А/m) или също така в тесла (Т), единицата за измерване на магнитната индукция.

   Напрегнатостта на магнитното поле нараства или намалява в зависимост от големината на силата на тока, но също и в зависимост от разстоянието между токоотвеждащите в двете посоки проводници и тяхното разположение един спрямо друг, от вида и устройството на кабелите и уредите, от качеството на мерките за екраниране, от начина на полагане на нулевите проводници, в резултат на влиянието на уравнителните токове върху санитарните газопроводи, водопроводи и тръби за отопление или заземителните и защитни проводници. В случая също е важно разстоянието да е достатъчно. При всички полета разстоянието гарантира ефективно и сигурно намаляване на рисковете.

   Когато телата пребивават в магнитни променливи полета, тогава тези полета безпрепятствено преминават през тях, те се намират “под налягане”. Магнитните променливи полета индуктират в тялото неестествени напрежения и вихрови токове.

Гранични стойности

   Препоръчват се следните гранични стойности, които освен това са класифицирани като поносими от гледна точка на биологията / медицината:

- Магнитни променливи полета до 30 Nt
- Електрически променливи полета до 30 V / m
- Физическо напрежение под 100 m V (0,1 V)

   При посочване на граничните стойности на физическото напрежение трябва да се обърне внимание на това, че измерените стойности са подложени на силни промени в зависимост от контакта на лицето спрямо земята. При един добър проводящ контакт спрямо земята измереното напрежение на тялото е много по-ниско, отколкото ако човек е изолиран спрямо земята.

   Важно е да се отбележи, че тези гранични стойности са експериментални данни, които са определени при систематизиране на медицинските и биологични наблюдения.

   Заложените граничните стойности, които се посочват от синдикатите като все още допустимо натоварване на работното място, са многократно по-високи.

   За да сме точни в твърдението си, е необходимо измерването да се предприеме на мястото на уреда, който трябва да се изпитва. Измерените в лабораторията стойности могат да служат само като изходна точка. Влажността на въздуха, строителната субстанция, наличието или отсъствието на метални предмети и т.н. влияят върху измерваните стойност.