Лъчистото отопление намалява овлажняването на стените


   Както обяснихме във частта, посветена на физиката, преносът на лъчистата енергия не е обвързан с наличието на материални носители.

   Ако лъчението попадне върху твърди тела, като хора, стени или мебели в дадено помещение, то атомите започват да трептят, израз на което е топлината. Топлинната енергия не се намира във въздуха, а в стените и в мебелите. Когато проветрявате, се заменя само застоялия въздух, не и топлоносителя. Тъй като стените са по-топли от въздуха, те също така стават “излъчватели”. Със своето разпространяващо се във всички посоки лъчение те затоплят цялото вътрешно пространство без завихряне на въздуха и вдигане на прах. Други предимства са намалената потребност от електроенергия благодарение на топлите и сухи стени, предотвратяване образуването на плесен, както и равномерната стайна температура без проблема “студени крака”.

   Топлинното лъчение не може да проникне през прозореца навън, тъй като пропускливостта на стъклото за електромагнитни вълни е ограничена само в диапазона от 0.3 μm до 2.5 μm.

   Традиционните методи на изчисление не са приложими при определяне на топлинните нужди. Те вземат под внимание само термичните преходни съпротивления между повърхност и въздух и по тази причина не са пригодни за изчисляване на емисията на инфрачервените лъчи.

   На базата на упоменатите физически закономерности мощността на излъчване на системите за отопляване с природни камъни може да се изчисли. Ако се пренебрегне “обратното излъчване” на стените и мебелите, при температура на повърхността 70°С за дадена отоплителна инсталация от мрамор се получава чиста стойност на излъчване в полупространство ~ 620 W/qm. При температура на повърхността 100°С това са вече ~ 1000 W/qm.

   Тази мощност на излъчване се намира само в косвена връзка с консумираната електрическа мощност, тъй като електрическата мощност е необходима само, за да може дадена излъчваща повърхност да достигне упоменатата температура. Въпреки това може да се изхожда от факта, че изразходената електрическа мощност е идентична при едни и същи условия, ако помещението е достигнало номиналната температура.

   Отоплителната инсталация с по-голямата мощност на излъчване е достигнала температурното ниво по-рано отколкото тази с по-малката мощност и се изключва.

   Производители на системи за отопление от естествен камък предоставят много различаващи се данни за мощността на техните излъчващи плочи.

   Това е резултат от прилагането на различни методи за изчисление, коригиращи фактори и изходни стойности. Ако всички системи се изчисляват с едни и същи методи, то и резултатите ще бъдат много близки. Най-голямото отклонение се получава, ако вместо изчисляването на излъчването в полупространство се упоменава мощността на излъчване в така нар. празно пространство. Приведената стойност тогава се удвоява, без енергийните условия в отопляваното помещение действително да се променят.

   Затова както и преди консумираната електрическа мощност си остава добра контролна величина /еталон/, защото отоплителните уреди имат коефициент на полезно действие 1. Разлики се получават само при различен процент на отдаване като конвекторна или лъчиста топлина.